Кои са областите от развитието на едно дете? Важен ли е сънят? Какво се случва при системно недоспиване- моят личен поглед през призмата на детски психолог и майка.
"Сънят е здраве"- думи, които много хора са чували поне веднъж в своя живот. Зад тези думи вече стоят много научни изследвания, данни и факти. Качественият и достатъчен сън подобрява имунитета, възстановява тялото физически и психически. Той помага на процесите на учене, а от там и на детето да трупа нови знания и умения.
Каква е работата на детския психолог?
От почти 10 години вече работя с деца и техните семейства. Виждала съм деца, които не могат да говорят; деца, които не могат да ходят; деца, които могат и двете неща, но имат много други затруднения- с поведението, общуването, разбирането, контрола над емоциите... Зад всички тези истории винаги се е криела някаква причина. Понякога тази причина е лесно разбираема, а в други случаи- трудна за откриване. Моята задача в работата ми на детски психолог е първо да намеря първоизточника на проблема, а след това и да дам насоки за неговото разрешаване.
Например ако едно дете е достатъчно голямо, но все още невербално, тогава едно от първите неща, които проверявам е дали то прекарва много време пред екрани. За съжаление в днешно време има много деца, които стоят часове наред пред екраните на телефони, таблети, компютри и т.н., което от своя страна често води до по-бавното им развитие в социо-комуникативната сфера. Имам предвид малки деца, чиято задача не е да научат някой урок или пък да гледат любимото си филмче с родителите в събота вечер. Става въпрос за деца, които са оставени пред екраните за непоносимо дълги часове, напълно несъответни на тяхната незряла нервна система. Тези деца често проговарят късно или пък на различен от родния им език. Виждала съм деца, които проговарят на английски, руски, немски и други езици, които не чуват ни най-малко през деня от хората, с които общуват. Но това е само един от често срещаните проблеми, които карат родителите да търсят помощ.
За различните области на развитие
Това, което наблюдавам вече години наред е, че за да се осигури максимално добро здраве и развитие на едно дете, е важно родителите да обърнат внимание на всички области от развитието му, които не са никак малко- сън, хранене, моторика, общуване, когнитивни способности, режим и ежедневие.
Никоя област не може да съществува сама по себе си и никоя област не може да бъде разглеждана и оценена без знания за всяка останала.
Да вземем отново за пример едно дете, което не може да говори. Да кажем, че то е на 3 години, а до тази възраст очакваме то да има сравнително добре развита способност за общуване- вербална и невербална комуникация с околните. Ако детето няма медицински причини, поради които не е развило тези умения, тогава е важно да се обърне внимание и на всяка една друга област от развитието му. Дали прекарва повече от необходимото време пред екрани и дали това време е некачествено- оставено да гледа само клипчета с часове, докато мама прави нещо друго? Дали живее в мултиезикова среда, която от своя страна да забавя способността му да научава езика лесно и бързо? Дали родителите му прекарват достатъчно качествено време с него в опити да го запознават с околния свят и да общуват с него пълноценно? Дали като цяло реакциите и поведението на околните отговарят на неговите нужди? Дали има затруднения с общата и фината моторика, а от там и с контрола над лицевите мускули, пряко отговорни за появата на говор?
И не на последно място стигаме до съня. Дали детето се наспива? Дали е имало много некачествен сън или силна умора още в ранна възраст? Дали е успявало да си набави необходимите за него часове сън, за да е отпочинало и способно да учи нови неща?
Факти за съня
Има изследвания, които се занимават именно с тази връзка- връзката между съня и развитието на детето. Това, което знаем със сигурност за съня до днес е, че той е пряко отговорен за:
добрия имунитет на детето,
развитието и нарастването на мозъка,
подобряването на когнитивните способности (внимание, концентрация, памет, мислене),
физическото възстановяване на тялото,
доброто настроение през деня,
по-добрия контрол над тялото,
прехвърлянето на краткосрочната в дългосрочната памет и
съхранението на тази информация като цяло... и т.н.
Затова можем да кажем, че сънят ни прави по-малко податливи на инфекции и заболявания, по-отпочинали и в добро настроение, по-лесно и бързо учещи.
Ето защо едно бебе, което спи добре (толкова, от колкото самото то има нужда) и едно бебе на същата възраст, което обаче не се наспива и системно трупа умора, вероятно няма да се развиват по един и същи начин (ако си представим, че всички останали причини за това не са на лице).
Това не означава, че децата, които спят малко имат проблеми в развитието. Не! За да кажем, че едно дете има проблеми в развитието, то трябва месеци или години наред да е проявявало различни дефицити в най-различни области от своя живот. Ако едно дете просто не спи достатъчно, но всичко останало в неговото ежедневие е напълно оптимално за него, тогава то вероятно ще е малко по-кисело, лесно-раздразнимо, ще иска повече внимание и гушкане, ще заспива веднага в колата или количката и т.н. Заедно с всичко това обаче, то ще се уморява бързо и по-трудно ще усвоява нова информация.
Сънят спомага за добрите когнитивни функции, съответно влияе на способността ни да учим. За да може едно дете да усвои ново умение (например да започне да лази), то трябва да има физическата сила за това, трябва да може да се концентрира в това, което иска да достигне и трябва да може да си спомни какво и как да направи, за да го постигне. Следователно, то трябва да се е наспало и да е достатъчно отпочинало. Дете, което е уморено, в същата тази ситуация може да започне да плаче и майка му ще го гушне. Дали ще се научи да лази вече зависи и от това колко е силно желанието на детето да достигне само до желаните предмети, колко лесно и бързо те му се предлагат без усилия от негова страна, колко упорито е самото дете (неговият темперамент) и т.н. Следователно има и деца, които въпреки недоспиването и натрупването на умора, също ще се справят с дадено умение. Част от тях, обаче, няма да могат да научат това, с което в друга ситуация биха се справили- ако получаваха достатъчно качествен сън.
Моят професионален опит
Това, което аз виждам и усещам като важно идва от професионалния ми опит на детски психолог. Срещала съм се с много родители и деца. И колкото повече научавах за съня, толкова повече започнах да правя връзка между него и това, което съм виждала и продължавам да виждам в практиката ми. Дали е случайност или не, не знам, но е факт, че повечето деца със затруднения в някоя или няколко от областите на развитието си, с които аз съм работила, не спят толкова добре, колкото биха могли (това е лично наблюдение и не говоря за статистически значими данни). Често чувам от родителите реплики като „той никога не е спал много“, „никога не е спал добре“, „бебешкият период беше кошмар, успявахме да я приспим само в колата“, „толкова е активна, че изобщо не мога да я сложа да спи“... И така, аз започнах да обръщам все повече внимание на качеството и количеството на съня в ранна възраст.
Пример от опита ми на майка
Мога да дам личен пример. Но първо искам да подчертая, че когато говоря за „затруднения“ нямам предвид проблеми в развитието от естеството на диагноза и пр. Тук говоря за затруднения като „още не лази“, „още казва само мама и баба“, „не може да се научи да яде сам“ и т.н. и всичко това в очакваните за възрастта периоди и при отсъствие на други възпрепятстващи фактори.
Когато моята дъщеря беше бебе, правех всичко като по книга. Всичко с изключение на съня, тъй като за него до онзи момент не знаех изключително много неща. Слагах я по корем често, защото знам колко е важно това. Стимулирах пълзенето по всички възможни начини от практиката ми, отново защото знам колко е важно то за развитието на детето. Правех масажи, гимнастики, говорех, пеех, четях, измислях всякакви начини и игри, за да стимулирам максимално оптималното й развитие. И така, тя стана на 7 месеца и все още не пълзеше, а виждах, че е напълно готова за това. Можеше да прекарва много време по корем и се забавляваше с това. Знаеше, че трябва да положи усилие, за да достигне до нещо, но просто не се справяше. Нещо липсваше. В този момент аз бях започнала да коригирам и подобрявам режима й, защото вече имах информацията как да го направя и как да се справя с кратките дремки и неспокойния нощен сън. Подобрих всичко това и... тя пропълзя. В един ден вече можех спокойно да кажа, че детето ми спи добре и, че може да пълзи. Може би и това беше съвпадение на два периода, за които се бях потрудила еднакво много. Но за мен сънят стана още по-значим от точно този момент.
Започнах мислено да се връщам към случаи от практиката ми. И в много от тях си припомнях думите, които цитирах по-горе („никога не е спал много“...). Няколко месеца по-късно се завърнах към професионалните си ангажименти, но вече следях повече за точно тези думи. И започнах да ги чувам все по-често. Но това е така не, защото децата започват да спят по-малко и некачествено, а защото аз вече гледам на развитието на детето по друг начин и знам, че когато едно дете не спи достатъчно, в много от случаите то не показва пълния си потенциал.
Затова за мен сънят се превърна в нещо повече от мисия.
Вярвам, че когато едно дете започне да спи по-добре и да има по-качествен сън, то ще се отблагодари с нещо много ценно- с нови умения и по-добро настроение, които ще му помогнат в много области от неговото развитие и ще подобрят връзката му с родителите. Защото обгрижването за едно „послушно“ дете е по-лесно.
Ако срещате проблеми със съня на своето дете и знаете, че то може повече от това, което ви показва в момента, не се колебайте да се свържете с мен и заедно да обсъдим какво и как може да се подобри.
Kommentarer