Искате да научите детето си да заспива самостоятелно или с по-малко помощ, но все още се колебаете и не знаете какво да очаквате? Чудите се дали то ще плаче, дали можете да го травмирате с промените... Прочетете статията, за да разберете какво можете да очаквате в процеса на постигане на самостоятелно заспиване, както и кои фактори водят до успех.
Често чувам въпроси като „Бебето ми ще плаче ли?“, „Ще го травмирам ли?“, „Нали няма да протестира много?“. Повечето родители търсят най-внимателните и меки методи, които съществуват, за да помогнат на детето си то да спи добре и това е разбираемо. Консултантът от своя страна е човек, който разполага със знания за множество методи, които може да използва, включително и такива, които вече са отхвърлени от експертите в областта и, които не се практикуват повече. Затова нуждите и очакванията на семейството трябва да се срещнат с възможностите и начина на работа на консултанта и да доведат до резултати по начина, за който всички са постигнали консенсус и са пожелали.
Какво обаче означава „меки методи“?
Много родители вече са чували или дори практикували метода на Фербер и са ужасени от това, което преживяват или си представят. Когато този метод стои от едната страна на спектъра от практики за приучаване към самостоятелно заспиване, разбираемо е защо родителите вярват, че в другия край трябва да бъдат поставени тези стратегии, при които... липсва плач. И теоретично това е така. Меките методи са противоположността на тези, които оставят детето да плаче само в стаята си, докато не заспи или докато не мине определено време, след което родителят може да влезе и да успокои детето си по възможно най-безчувствения начин. Само че, когато едно дете усвоява нови умения, те несъмнено са съпътствани от усилия не само от страна на родителите, но и на самото дете. А усилията не винаги се случват лесно, без протест към промяната.
Меките методи са тези, които щадят детето и правят промяната много бавна и постепенна. Например едно заспиващо на ръце с люлеене дете първо свиква с липсата на движение по време на сън и едва след това се мисли за сън в креватчето му. Дали няма да има протест обаче, не зависи само от начина на работа. Тук важен фактор е и темперамента на детето. Има деца, които понасят много добре дори големи промени. Често в практиката ми се получава така, че започваме да работим по най-бавния начин и в последствие се оказва, че детето е било готово за промяната повече, отколкото родителите са си представяли и самите те стават по-смели в следващите си действия. Има обаче и други ситуации и то не малко такива, които също трябва да се имат предвид. А именно- дори и по време на най-внимателните и бавни стъпки, детето протестира и се бунтува срещу новостите. Това често не означава, че детето не е готово. В повечето ситуации става въпрос за активни и чувствителни деца, които въпреки цялата подготовка и внимание от страна на родителите, пак се съпротивляват срещу всеки малък нов елемент във вече познатото статукво. И тук е напълно възможно да има сълзи. Но това, което разграничава тези сълзи от онези при използването на метода на Фербер и други подобни е фактът, че родителите не оставят детето, а помагат по много и най-различни начини. В тези ситуации говорим за меки методи с максимална помощ от родителите, които въпреки всичко действат последователно към променяне на неподходящи или пречещи на детето и цялото семейство навици за сън. Затова на въпроса „ще плаче ли?“ мога само да отговоря, че това зависи от много фактори.
Водят ли протестът/сълзите до травма?
Това е следващият въпрос, на който вече мога да дам категоричен отговор. Като детски психолог съм запозната много добре с травмите още от ранна детска възраст и причините за тях. За травма се говори тогава, когато детето е било подложено на много силен стрес и не е имало никаква подкрепа. Има два вида травматични събития- прости и сложни. Простата травма е еднократно неочаквано негативно събитие, което води до силен стрес и неспособност да се справиш, оставен сам без никаква помощ. Пример за такава ситуация е катастрофа с кола. Ако детето преживее подобен инцидент, тогава има голяма вероятност това събитие да остави травматичен спомен и да промени коренно представите и поведението на детето. Сложна е тази травма, която включва не едно, а повече подобни ситуации и следователно е по-продължителна като време. Пример за това е домашното насилие.
Става ясно, че промяната в навиците за сън не водят до сложна травма. Макар да става въпрос за процес, той протича бавно и кратко, което автоматично означава, че не може да доведе до подобна травма. Дори и децата, които плачат и протестират, те все пак проявяват подобно поведение в началото на процеса, след което виждат, че могат да разчитат на друг вид помощ и подкрепа и я приемат.
По отношение на простата травма, ключов фактор за идентифицирането и е именно липсата на подкрепа. Примерът с катастрофата ясно показва това. Детето не може да бъде подготвено и не разполага с абсолютно нищо, на което да разчита в подобен момент на силен стрес. То просто няма уменията и знанията как да излезе от ситуацията по безопасен за него начин.
Меките методи на работа не водят до травматични преживявания у децата и не дават негативно отражение на психичния им живот, защото:
Прави се добра подготовка, която помага още при първите промени (при травмата събитието идва неочаквано)
Родителите присъстват в целия процес и подкрепят детето през цялото време (при формирането на травма няма никаква подкрепа)
Сълзите или протестът са в следствие на желание за запазване на статуквото, а не на неспособност на детето да се справи с друга помощ (при травмата няма други алтернативи и, когато има сълзи, то те са от истинско чувство на тъга и отчаяние)
Сълзи или протест може да има в началото на промените или в ключови ситуации, а не през цялото време (пр. когато се сложат решетки на кошарата, която до този момент не е имала такива). За формирането на травматичен спомен е необходимо цялостното преживяване на ситуацията да се усеща като застрашаващо, поради липсата на подкрепа във всеки един етап на събитията.
Кои са най-важните фактори за успех в целия процес?
След като вече е ясно, че работата по самостоятелното заспиване с меки методи не травмира детето, е време да се обърне внимание и на всички останали фактори, които влияят на процеса и, които могат да го улеснят.
Има няколко характеристики на родителите, които гарантират успех рано или късно и те са:
Желание и мотивация за промяна. Мотивацията може да бъде вътрешна или външна. Например ако майката ще започва работа и се налага друг да приспива детето през деня, то на нея може да и се наложи да го научи да заспива по различен начин така, че детето да е спокойно с присъствието на други хора. В този случай промяната е наложителна и може да не е напълно желана. Все пак, когато имат някаква цел, родителите са много по-склонни да я следват, отколкото ако имат съмнения и възможност да се откажат във всеки един момент. Вътрешната мотивация е по-силна, но и по-лесно се губи. Пример за такава е невъзможността на родителите да спят качествено и да се чувстват адекватни, поради прекалено накъсания сън на детето, който изчерпва всичките им сили. Тогава родителите са амбицирани и имат силна потребност от промяна. Риск в тази ситуация се крие в това, че те могат да достигнат до един етап, в който вече се чувстват спокойни и да решат да спрат работата върху съня на детето, но в следващи трудни моменти лесно да се върнат назад и да трябва отново да променят всичко отначало. Това се нарича регрес и е често срещан при семейства, в които границите се постигат трудно. Регрес в навиците и съня има например при болести, при никнене на зъби и т.н. (Вижте повече по темата в статията ми на тема "Регресиите в съня- какво, кога и как?") Но ако родителите веднъж са постигнали самостоятелно заспиване за детето си, то в подобни трудни ситуации те по-лесно и по-бързо се връщат към постигнатите успехи, а детето от своя страна по-лесно си припомня вече усвоените умения.
Упоритост и последователност. Те са тясно свързани с мотивацията. Един родител, който предприема някакви стъпки, в които не е убеден за правилни или подходящи в дадения момент, няма да бъде упорит. Той често ще се колебае, ще се връща назад в действията си, ще изчаква и така ще забавя целия процес, а заедно с това идва и объркване у детето. Ако едно бебе се учи да заспива в ръцете на мама без люлеене, но майката не е упорита и целенасочена в действията си и понякога люлее детето, защото така самата тя е по-спокойна, а в други случаи го приспива без движение, то тогава детето ще се чувства несигурно. Както режимът, така и постоянството и последователността от ясни действия дават на детето спокойствие. И то ще го търси чрез протест. Ако веднъж майката е спряла с люлеенето, а в следващ удобен момент отново е започнала така да приспива детето, тогава детето ще очаква втория вариант. То ще знае, че има тази възможност и ще се възползва от нея по един или друг начин, за да е спокойно.
Способност за поставяне на граници. Вече от години в практиката ми на детски психолог виждам, че все повече родители се затрудняват именно тук. Все по-популярно става позитивното родителство. И това е чудесно, защото когато една забрана може да се каже по подходящ, но ясен и категоричен начин е много по-добре и важно за детето и цялото семейство това да се случва така, а не чрез остарели практики като наказания и дори посягане. Но разликата между двете неща не е като разликата между черното и бялото, а родителите често я виждат именно по този начин. За да може един възрастен да бъде авторитет в очите на детето и то да го следва, е важно този човек да излъчва увереност, но и да бъде твърд и решителен за важните неща. Например ако голямото дете отлага заспиването с „още една приказка“, „чаша вода“, „искам пак на гърнето“... и така до безкрай, важно е родителят да сложи някакъв край на този процес. Ако той самият се затруднява с това да каже „не“ по подходящ, но работещ и за двете страни начин, тогава резултати може и да няма. Границите са важни за децата, защото само чрез тях те придобиват увереност и спокойствие в собствените си сили. Колкото по-свободно е едно дете, толкова по-изгубено се чувства то сред всички отговорности, с които се сблъсква и, които все още е неспособно да понесе. Дали родителят ще каже „последна приказка и после е време за сън“ или „сега нямаме време за това, утре сутрин ще я прочетем“, няма никакво значение. Всеки родител ще избере правилния според темперамента и поведението на детето си подход, но е важно да остане категоричен във важни ситуации като тази, в която иска да научи детето си на нови умения.
Необходимо ли е наистина самостоятелното заспиване?
Аз съм консултант по детски сън, който не би настоявал на всяка цена детето да започне да заспива напълно самостоятелно. За мен е важно родителите да могат да стигнат до там, до където те самите искат и да се чувстват уверени и спокойни в ситуацията, в която се намират. Ако едно семейство иска детето му просто да не спи вече на спалнята на родителите, а в собственото си легло, макар и с присъствие или друг вид помощ, която не пречи след това на съня на детето, то тогава не бих настоявала за напълно самостоятелно заспиване. Има и такива семейства, които много искат да оставят детето в стаята и да излязат, за да имат повече време за други ангажименти, но пък детето да не е готово на този етап за подобна раздяла, дори и изпълнена бавно и внимателно. Това, което остава важно и в двете ситуации обаче, са именно границите. Ако един родител осъзнава, че му е трудно да отстоява някакви правила и позиция и е склонен лесно да се предаде в трудни ситуации, то тогава напълно самостоятелното заспиване е най-доброто решение за точно това дете и семейство. Ако обаче родителят е уверен и спокоен в това, което прави и може лесно да премине от повече помощ в инцидентни случаи към отново самостоятелно заспиване, тогава той може сам да реши на кой етап иска да спре и къде се чувства комфортно цялото му семейство.
Ако имате нужда от промяна, но не сте сигурни дали и как бихте могли да я постигнете, не се колебайте да се свържете с мен, за да обсъдим заедно вашите силни и слаби страни и да преценим кой подход и каква крайна цел са подходящи за вашето семейство. А тук можете да научите повече за моя начин на работа.
Comentarios