Ранно детско развитие- най-важното за първите 3 години

Какво е ранно детско развитие? Защо е толкова важно то? Кои са уменията, които детето усвоява през първите месеци и години от живота си и колко е важна средата за това? Как родителите да помогнат така, че детето да развие пълния си потенциал? Ако си задавате тези въпроси и искате да знаете дали детето ви се развива по най-добрия за него начин, прочетете тази статия.

Ранното детско развитие се случва през първите няколко години от живота на човек и е време, през което протичат изключително динамични процеси, създаващи основата на личността. През първата една година от живота си, човек формира по повече от 1 милион невронни връзки всяка секунда. И това темпо не се повтаря никога повече в историята на развитието на организма. Човек се ражда с все още незряла нервна система и това, което я формира в последствие е взаимодействието между гените и средата. С други думи, всеки човек се ражда с определен потенциал, който може да бъде достигнат при оптимални условия и възможности.

Според Световната здравна организация ранното детско развитие касае първите 3 години от живота на човек. Организацията набляга най-вече на два ключови елемента, а именно подходяща грижа и ранни възможнисти за обучителни дейности. Като тук не се визират курсове и занимания с обучителна цел, а всички онези преживявания и стимулации, които помагат на детето да трупа умения, опит и знания.

От друга страна, много други фондации и организации, работещи в подкрепа и помощ на децата и техните семейства твърдят, че ранното детско развитие са всички онези години преди училищна възраст. Ето защо UNICEF споменава първите 8 години като основополагащи за формирането на личността.

Едно е сигурно. Детското развитие може да бъде разгледано на етапи, през които преминава всеки човек и всеки от тези етапи би могъл да донесе много знания и умения ако бъде използван по най-добрия възможен начин. За начало ще се спра на първите 3 години, тъй като те носят най-големите и бързи промени. Етапите са следните:

0-3м. – най-ранна бебешка възраст. Някои специалитси определят само първия месец като периода на новороденото, а други говорят за новородено бебе именно през тези първи 3 месеца.

3-12м. – бебешка възраст. Счита се, че едно дете не е вече бебе след като проходи. А прохождането се случва именно около първия рожден ден (плюс, минус няколко месеца) и от там идва тази установена граница.

1-3г. – ранна детска възраст. Това са така наречените с английския термин “toddlers”.

Въпреки разликите в твърденията на различните организации, фондации и асоциации, днес със сигурност се знае това, че ранното детско развитие поставя основите в изграждането на човека. Древните гърци са смятали, че човекът е като една „черна дъска“ (“tabula rasa”) и само преживяванията и опитът са тези, които чертаят неговите ментални способности. С други думи казано, човек е това, което е видял и преживял. Днес обаче се знае, че това не е точно така. Ролята на гените бива изучавана широко през годините и все още подлежи на хиляди проучвания. Много изследвания потвърждават връзката между гени и среда. Раждаме се с определен генетичен материал и предизпозиция за определени силни и слаби страни, които могат да бъдат разгърнати или подтиснати, благодарение на опита и всичко, което усещаме, виждаме, чуваме, изпитваме, преживяваме.

Преди години, холандски генетик въвежда важен термин за развитийната психология, а именно „сензитивен период“. Това е период от време, през който детето най-добре и бързо може да усвои дадено умение или знание. Това е период от време, в който детете е най-възприемчииво към натрупване на опит в дадена сфера. Съществува и още един термин- „критичен период“, който бележи края на сензиитивния такъв, след което се твърди, че ако едно дете не е усвоило „уроците“, за които е било готово, то няма да може да ги разбере по същия този начин. Но и това не е точно така. Благодарение на науката и всички изследвания в областта, вече се знае, че мозъкът е много пластичен и може да компенсира липсата на определени знания и умения. А при подходяща стимулация, по-късното научаване на тези уроци не е невъзможно, макар да се случва доста по-бавно.

Ето защо е много важно родителите да си дадат сметка за тези първи години от живота на детето и да му дадат най-добрия възможен старт. Затова е важно да бъдат информирани какво и как да правят според етапа на развитие на техните деца.

Какви умения усвояват децата през тези първи 3 години?

Тук ще опиша най-важните умения и способности, които детето може и е добре да разгърне в една благоприятна за това среда. Във всяка възрастова група ще видите уменията, разделени в 4 основни сфери- физическа, социо-комуникативна, когнитивна и емоционална.

0-3м.:

Физическо развитие	Проследява предмет с глава Обръща се в посока на звука Започва да контролира ръцете, краката и главата си Може за кратко да вдигне глава от поза по корем Погледът се избистря, вижда на по-далече
Социо-комуникативно развитие	Появява се усмивка в отговор на друг (социална усмивка) Започва да гука Гледа лица, заглежда се в очите Наблюдава се различен плач, според нуждите Комуникира с поведение
Когнитивно развитие	Предпочита да гледа лица и хора Започва да разбира и инициира последователност от две действия
Емоционално развитие	Усмихва се на хората и провокира контакт Забавлява се, когато го имитират и общуват с него

Какво да правите? Общувайте с бебето; поддържайте очен контакт; имитирайте звуците и израженията му; гушкайте го; пейте му; танцувайте; слагайте го да лежи по коремче; правете масажи и гимнастика; четете му; подсигурете му добър ритъм на сън и игри без да се превъзбужда. Тук най-важни са теният физически контакт, успокоението, откликването на нуждите и основните потребности. Така се създава доверителна връзка между вас и бебето, а на база на нея и тази между него и света.

3-12м.:

Физическо развитие	Обръща се от гръб по корем и от корем по гръб (до 6м.) Може да стои по корем и да държи главата изправена Хваща играчки Прехвърля предмети от ръка в ръка Слага предмети в устата Започва да пълзи по корем (около 6м.) Започва да лази на 4 крака (до към 8/9м.) Сяда самостоятелно (около 8м.) Изправя се на 2 крака, държейки се за опора Ходи по мебелите настрани Остава стабилно на 2 крака без опора Започва да ходи самостоятелно (между 10м. И 1г.6м.) Пляска с ръце Показва с пръст желан обект (след 8/9м.) Хваща малки предмети с 2 пръста (след 8м.)
Социо-комуникативно развитие	Появяват се съгласни звуци в гукането Започва лепетна реч (ба-ба-ба/ та-та-та) Обръща се на името си (след 6м.) Поглежда към назован предмет/човек Разбира прости думи (знае значението на „не“) Изпълнява една команда (около 1г.- „подай топката“). Сочи с пръст и поглежда към мястото, което друг човек сочи
Когнитивно развитие	Задържа вниманието си по-дълго време (1, 2мин.) Разбира някои категории (неща за ядене) Открива причино-следвствени връзки (когато хвърли нещо, то издава звук и го повтаря) Търси скрити предмети на правилното място, когато види къде отиват Формира привързаност и се разстройва при отсъствието на важните за него фигури (след 6м.)
Емоционално развитие	Опитва се да предотврати раздяла с любимите хора; плаче при такава Изпитва срам и страх от непознати Помни добре познати лица Следи с интерес други бебета, но още не може да играе с тях; наблюдава ги и ги изучава

Какво да правите?

Имитирайте звуците и движенията на бебето; създайте подходяща и безопасна среда за пълзене/ходене и изучаване на света; правете упражнения и масажи; назовавайте точно и ясно думите; поддържайте очен контакт; разглеждайте книжки; давайте постепенно малки предмети за стимулиране на фината моторика, но под надзор; пейте; танцувайте; помогнете на бебето да тупка с ръце, да пляска, да строи кула, да подава топка, да маха за чао. Режимът е важен, започва и захранване, при което е важно да следите готовността на детето и да насърчавате самостоятелността в последствие. В този период за първи път се появява нуждата от ясни граници, които да бъдат отстоявани, но и най-вече подходящи за възрастта на детето. Те не трябва да бъдат много ограничаващи и не трябва да подтискат детето в развитието на самостоятелността му. Във същото време то има нужда да чувства сигурност и спокойствие, благодарение на тези граници.

1-3г.:

Физическо развитие	Между 1 и 2г: Прави самостоятелно крачки (до 18м.) Може да клекне от изправено положение и да стане от клекнало положение Пружинира и прави опити да скочи Рита и хвърля топка Обикновено тук започва приучаването към гърне и е напълно постижимо Може да се храни само с лъжица (но все още се цапа), а след това и вилица Започва да драска с молив Може да пие вода от чаша и от сламка Прави кула от поне 4 кубчета Прелиства страници на книга Напасва форми Между 2 и 3г: Може да тича (бързо ходене) Катери се Подобрява се балансът по нестабилна повърхност Ходи крак пред крак по линия Качва се и слиза само по стълби Скача на място, после и напред Помага при обличане/събличане; може да свали само панталон и да обуе чорапи Може да използва само гърне Рисува кръг Захват с пръсти, вместо с цял юмрук
Социо-комуникативно развитие	Прави това, което и връстниците му, когато е в тяхната компания (паралелна игра) Започва трупане на речников запас- използва думи с конкретен смисъл по предназначение Отговаря на въпроси с „да“ или „не“ Вслушва се в думите на другите с разбиране, обича да му се говори/чете Има красноречиво поведение и жестове Около 2г. се появяват първите изречения от 2 думи (телеграфска реч) Назовава се с името си След 2г. започва да използва лично местоимение (аз), а след това и притежателно (мое) Разбира правила и граници, но и прави опити да ги наруши
Когнитивно развитие	Назовава и посочва части на тялото Посочва назован от другите предмет Имитира обичайни дейности на възрастните- чистене, готвене Разпознава се в огледалото Търси скрити предмети на различни места На 2г. вече може да изпълни две последователни инструкции, а на 3г.-3 Танцува, имитира действия Може да покаже с пръсти на колко години е
Емоционално развитие	Обича нови преживявания, опознава света и е спокойно в компанията на близък възрастен Може да изпитва силен страх от раздяла Страх от някои звуци (пералня, сешоар) Започват тантрумите при силни емоции като тъга или гняв Разбира някои емоции на другите по външното им проявление

Какво да правите?

Говорете на детето и задавайте въпроси, изчаквайте някаквът отговор; четете книжки, пейте, танцувайте и разказвайте за това, което виждате; обсъждайте емоциите на хората- и вашите и на детето; рисувайте; предлагайте различни сензорни игри и не се притеснявайте, че ще се изцапа. Насърчавайте самостоятелността и не бързайте да помагате веднага във всичко. Детето се учи чрез опит и пример и е важно да има усещането, че се справя. Давайте много възможности за активни игри като каране на триколки, тротинетки или просто разходки сред природата. Следете за готовност за премахване на пелените и се възползвайте навреме без натиск.

5 основни съвета от мен за всички тези възрастови периоди, базирани на научи изследвания

1. Говорете ясно и точно на детето от самото начало. Въпреки, че бебето не ви разбира, говорете много. Можете да му разказвате това, което правите с него в момента (пр. „сега ти махам мръсния памперс и ще сложа нов, за да си чист.“). Добре е и да инвестирате време, в което да четете на детето, защото така то ще чува и много други думи, които в противен случай няма да чуе във вашата реч. Не използвайте бебешки думи. Вместо да кажете „сега ще папкаме“, кажете „сега ще ядем“. Така детето учи по-добре речта и няма да се налага след време да го коригирате, когато вече няма да е изобщо подходящо да използва подобни думи.

2. Общувайте с детето качествено като винаги слизате на неговото ниво (клякате или сядате до него), осъществявате очен контакт и едва след това говорите. Ако детето се занимава с нещо само и вие говорите отсрани, това просто създава фонов шум за него и го кара да изключи слуховия канал- да не се интересува от това, което казвате.

3. Не пускайте никакви екрани на детето- никаква телевизия, никакъв телефон... и т.н. поне до 2-годишна възраст. А след това ако му давате да гледа нещо, то трябва да е за минимално време (макс. 10/15мин. на път и не повече от половин час на ден). Също така обсъждайте видяното с него (пр. „виж това дете е тъжно, защото падна“). Превърнете това време (ако изобщо го има) във време за разбиране на видяното. Нека детето извлече максимално полза от това, вместо да е било пропиляно време, в което то се е превъзбудило и не може да спре след това.

Светованата здравна организация препоръчва децата под 2 години да не гледат никаква телевизия, а тези след 2г. да имат по максимум 1 час екранно време за деня.

Има стотици изследвания за влиянието на екраните върху развитието на децата. Едно такова проучване с 2441 деца от 2019г. показва директна връзка между количеството екранно време на 24м. и 36м. и резултатите на децата при тестване със скрийнигов инструмент за детско развитие. Колкото повече време са прекарвали децата пред екран, толкова по-ниски резултати са имали те на този тест на 36 месечна възраст.

4. Откликвайте на емоциите на детето с разбиране и търпение. То не знае как да се самоуспокои, това то научава с опита на много по-късна възраст. В началото е важно да назовавате емоциите, които виждате и да бъдете до него, за да му помогнете да се справи с тях (пр. „май си тъжен, че няма повече бисквити. Знам, че е неприятно. После ще купим нови.“). И заедно с това помогнете на детето да излезе от състоянието на афект като му предложите алтернатива, но без да отстъпвате от принципите си и заявените вече граници. Детето има нужда от тях, за да се чувства сигурно.

5. Създайте режим за детето. През първите месеци режим на сън то все още няма (вижте повече по темата тук), но ще разпознава последователност от действия, които ще му вдъхват спокойствие. Направете така, че то да знае кои са важните неща, кога и как се случват те. Това е режим- след банята мием зъби и лягаме да спим/ след събуждане мием зъби, обличаме се, ядем и играем. Ако всеки ден ви е хаотичен, то тогава детето ще се чувства объркано и е по-вероятно да се противопоставя на желанието ви да направите нещо важно като миенето на зъби например.

И не забравяйте. Детето е дете само веднъж. Трудните периоди отминават, но заедно с тях и времето, в което е от най-голямо значение как реагирате и какви възможности предоставяте. Затова използвайте това време разумно, а ако имате въпроси или колебания относно развитието на вашето дете, не се колебайте да ме потърсите за повече информация.