Много често майката е тази, която приспива бебето или детето. През първите месеци това се получава естествено, но в последствие може да се превърне в проблем и дори асоциация за заспиване. Много деца успяват да заспят само с майка си и не знаят, че тази функция може да я изпълнява и друг човек. В статията ще разберете кои са причините, които водят до тази ситуация и как да я промените. Ще разберете как да подходите стъпка по стъпка, за да може и таткото да ви отменя в тази задача понякога.
С появата на бебето се раждат и родителите. Те се превръщат във възрастни хора със съвсем нови задължения. И веднага започва разпределянето на ролите между двамата партньори. Обикновено майката е тази, която храни и приспива бебето, а таткото помага с памперсите и игрите.
Защо само майката може да приспи бебето?
Приспиването от майката започва още с първите дни и болничния престой. През първите месеци това се случва много естествено и на почти никой татко не му хрумва, че може той да приспи бебето. Това е нормално, предвид факта, че малкото бебе често заспива по време на хранене и когато става въпрос за кърмено бебе, ясно е защо тази функция не може да я изпълнява мъж. Също така се смята, че жените имат вроден майчин инстинкт, докато на татковците им трябва време, за да свикнат да държат бебето и да са спокойни без да се се страхуват, че ще му направят нещо докато е в ръцете им.
Още една причина за приспиването на бебето от майката се крие във все още патриархалното ни общество. Широко застъпено е вярването, че работата на мъжа е да изхранва семейството, а на майката- да отглежда децата. И това наистина е така, тъй като таткото физически отсъства, за да ходи на работа, а в най-честия случай майката е вкъщи по майчинство. Ковид кризата малко промени тази сцена и вече често се срещат бащи, работещи от вкъщи, които помагат на жената с много от „нейните“ задължения. Въпреки това, факт е, че именно майката е на разположение на бебето през по-голямата част от времето. И всичко това е чудесно, докато не се превърне в проблем за един от тях или за цялата семейна система.
Ден след ден бебето научава все повече за новия за него свят. То учи чрез преживяване. И ако всеки ден в продължение на месеци наред то е приспивано само и единствено от мама, не може да се очаква, че един ден то ще приеме лесно и с разбиране тази функция да я извършва друг човек. Тогава приспиването от майката (дори и бебето да заспива в креватчето си с малко или никаква помощ) се е превърнало във вид асоциация. Или с други думи- бебето знае, че мама може да го сложи да спи, но няма никаква представа, че и тати може да направи същото. То просто няма този опит и знания.
Друг тип асоциация, която води до липса на възможност за приспиване от бащата е приспиването на гърда. Кърмените бебета, чийто единствен начин да заспят е хранейки се, няма как да бъдат сложени за сън от бащите си. Понякога обаче се случва така, че майката отсъства за кратко и се налага друг човек да приспи детето, но този единичен случай често е съпроводен от силен плач, поради липсата на рзбиране от страна на бебето. То не знае защо му се налага да заспива по нов за него начин и къде е неговото средство за успокояване и отпускане.
Има обаче и случаи, в които детето лесно приема тази промяна. Някои деца успяват да заспят с лекота в прегърдките на друг човек, тъй като не очакват от него това, което може да предложи майката и съотвено не го търсят. Обикновено обаче това са случаи на все още не много силно формирана асоциация за заспиване. Когато става въпрос за дете на 10 месеца например, въпреки липсата на мама, детето все пак плаче и я търси, защото за него само тя може да го успокои и приспи. За него друг вариант не съществува. Ако все пак вашето дете е от тези, които лесно се адаптират в нова ситуация и успяват да заспят в прегръдките на таткото при липсата на мама, тогава възползвайте се от това и оставяйте детето понякога да бъде приспивано от друг човек, за да сте спокойни и в ден, когато това наистина ви се наложи.
За съжаление има и още една, малко по-емоционална и трудна за разбиране от всички причина за подобно приспиване- само от майката. Това са нейните преживявания и емоционално състояние. Веднага след раждането, от жената се очаква тя да бъде „добра майка“- да храни бебето добре, да знае как да му сменя пелените, да го къпе, да го облича, да общува с него, да го развива или като цяло да се грижи за него така, сякаш цял живот това е правила. Следователно майката поема контрола над ситуацията и започва силно да вярва, че всичко това е само нейна отговорност. Хормоните, които бушуват все още след раждането доприснасят за това. Тя се чувства длъжна да е на разположение на бебето и често може да стигне до крайности- няма да се изкъпе, за да не го остави „само“ (въпреки че бебето може да е също толкова добре в ръцете на таткото) или пък три, четири месеца по-късно тя все още няма да е виждала приятелките си насаме, защото „трябва“ да стои при бебето. И така понякога започва да се формира чувство на безпомощност. Майката не може да понесе цялата тази отговорност сама, но и не поверява задълженията си на друг поради чувство на вина. Не допуска да си почине, защото това оставя у нея усещането, че не се справя, че не е „добра майка“.
В тази ситуация също само тя приспива бебето, но не защото то не може да заспи в прегръдките на друг човек, а защото тя не изпуска контрола и истиснки вярва, че само тя може да се грижи за бебето по този начин. Тези чувства могат да бъдат нормален етап през първите един, два месеца след появата на бебето (т.н. “baby blues”), но продължавайки дълго време по този начин могат дори да доведат до силна тревожност, болезнена привързаност или следродилна депресия.
Как да промените порочния кръг?
Знаейки причината за невъзможността друг човек да приспи бебето, можете да промените този процес като я отстраните. Ако става въпрос за силна асоциация за заспиване на гърда, тогава бебето трябва първо да бъде научено да заспива и по друг начин, преди да включите таткото в целия процес. Добро решение за тази ситуация е майката да започне да отделя кърменето от съня постепенно и когато стигне до етап, в който детето заспива спокойно само с прегръдка или галене и друга помощ, различна от хранене, тогава вече да се включи и бащата (по описания по-долу начин). Ако пък причината за приспиванията само от майката се крие в нейното емоционално състояние, тогава е добре тя да бъде насочена към специалист, с когото да говори или таткото да е малко по-настоятелен в това да помогне с някои от задълженията, докато тя потърси и намери време за себе си. Трудната задача тук е майката да се откъсне без чувство за вина, за което понякога е нужда професионална помощ, а друг пък само малко повече упоритост от нейна страна. Ако се изкушава да се намества в действията на мъжа и да го коригира за това, което прави или не, тогава по-добрият вариант е да излезе навън и да не чува и вижда какво и как прави бащата. А той от своя страна ясно да заяви, че ще се справи и, че всичко ще бъде наред.
Стъпки към включването на бащата в приспиването:
Ако вече сте стигнали до момента, в който детето ви не признава никой друг освен мама, щом става въпрос за приспиване, ето какво да направите стъпка по стъпка, за да промените това:
1. Създайте ритуал преди сън (ако нямате такъв) и го спазвайте за всяко приспиване вкъщи- и през деня и вечерта. Ако не знаете какъв би могъл да бъде този ритуал или колко стъпки да включите в него, можете да прочетете блога ми на тема „Ритуал преди сън- какъв да е той“.
2. Ако тепърва изграждате ритуал за вашето дете, тогава изчакайте поне седмица, дори две, в които все още само вие да приспивате детето, за да свикне то с рутината, която сте избрали да правите и да започне да я свързва със заспиването след това.
3. Когато детето вече е запознато със стъпките в ритуала, идва ред на таткото. Първата му задача е само да присъства с вас в стаята за ритуал и приспиване, но без да участва в процеса. Нека той да бъде с вас всеки път, когато има тази възможност- всяка вечер или всеки уикенд. Всички стъпки по подготовката и приспиването обаче ги правите вие, а той е само страничен наблюдател в стаята.
4. Няколко дена по-късно, може таткото да започне да помага с някои от дейностите в ритуала. Например може той да сменя памперса или да облича детето, след което пак вие да го вземете за следващата стъпка.
5. Още два, три дена по-късно можете да му делигирате още няколко задължения и вече той да пее песничката преди сън или заедно с вас да шъшка ако така приспивате бебето си.
6. Когато детето ви свикне с това баща му да прави всички тези стъпки, които досега е правило само с вас, тогава можете вие да стоите като страничен наблюдател в стаята, а той да изпълни целия ритуал. След това приспиването може все още да е задачка на майката.
7. Предпоследната стъпка е таткото да приспи бебето във ваше присъствие. Вие можете да помагате с шъшкане от време на време или пък с това да стоите до него, за да вижда детето ви и вас, но той да е този, който го държи/приспива по обичайния начин.
8. За финал, таткото вече може да приспи детето сам, а вие спокойно да изчакате в другата стая. Уверете се обаче, че в този ден детето е напълно готово за сън, предразположено е добре и няма други фактори, които биха довели до плач и безпокойство от страна на детето.
Още важни фактори, за които да помислите.
Важно е да знаете, че ако детето се храни с адаптирано мляко и това също е стъпка от ритуала, но отново е нещо, което само майката прави, първо трябва да дадете на таткото да храни детето през деня, преди да може да го нахрани преди сън или през нощта. Децата приемат тази промяна много по-лесно така, отколкото ако изведнъж бащата се опита да нахрани бебето с шише за първи път точно тогава, когато то трябва да спи и двата фактора (хранене и приспиване) се случват едновременно за първи път с друг човек. След като може да направи това през деня, може да го оставяте той да става и да храни бебето през нощта в някои от пътите и така бебето да заспива в неговите ръце, вместо да затвърждавате асоциацията с приспиване само от мама и през нощта.
Друго, което е добре да имате предвид е емоционалното състояние на двамата родители през този процес на промяна. Ако майката е тревожна и следи внимателно всяка стъпка на бащата, коригирайки го за всеки малък детайл, тогава детето ще усети това напражение и самото то ще се почувства несигурно и дори уплашено. Децата попиват като гъба емоциите на околните. Бъдете внимателни и се опитайте да вдъхвате увереност и сигурност на всички замесени участници. Ако стоите над бебето и се притеснявате дали баща му ще успее да го приспи, то ще види изражението ви, ще усети тревогата ви и ще отвърне на нея като огледало. Това е механизъм, благодарение на който детето се справя с трудни ситуации и оцелява. То ще потърси помощ, защото ще чувства, че някъде там има заплаха за него, след като възрастните са толкова разтревожени.
По същия начин е важно и бащата да запази спокойствие. Може да не прави всичко по същия начин, по който го прави и майката. Но ако всяко негово действие е изпълнено с увереност и вяра, тогава детето ще усети именно това и ще остане спокойно. Така то може да приеме и нов начин на приспиване, който дори да хареса повече. Ако обаче бащата е плах и постоянно търси удобрението на майката, тогава целият процес е обречен на провал.
Ако тепърва ви предстоят подобни или други промени и не се чувствате уверени в това да изминете този път сами, не се колебайте да се свържете с мен за повече информация и подкрепа.
Comments