Тази статия няма за цел да е поредната, която да описва вредите от екраните в ежедневието на децата. Те вече са ясни за повечето родители. Чрез нея ще разберете кога и как могат да бъдат въведени екраните – дали изобщо да го правите и кой е най-добрият начин да се случи това. Защото за всяко нещо идва и подходящото време. Отглеждаме деца в 21 век и всяка крайност води до определени негативи. Вижте кои са те и как да ги избегнете по подходящ за всички начин.
Защо тази тема е толкова популярна и какво още може да се каже по нея?
Екраните са част от живота на всеки един от нас. Дали работим на компютър или просто използваме телефона си с цел комуникация по имейл и прочие, дали гледаме телевизия или ходим на кино от време на време... това няма значение. Екраните ни дават разнообразие, учат ни и ни обогатяват, когато бъдат използване умерено и по подходящ за нас самите начин.
Само че много родители вече усетиха негативния ефект от ранното въвеждане или прекомерното време пред екран за децата си. Говори се за екранна зависимост, виждаме липсата на концентрация и желание за самостоятелна игра у деца, чието време е запълнено в голям процент от телефони, таблети и всякакви други устройства.
От там и страховете на всички останали.
Но къде всъщност е истината?!
Бях много впечатлена като студентка от това как тестове за интелигентност и проби за оценка на детското развитие съдържат въпроси относно употребата на телевизор и телефон. Тогава знаех само за негативните страни на устройствата, бях виждала ефектите от тях. Но не си бях дала сметка, че в един момент липсата на определени базови познания и умения може да доведе до социално изключване на детето от групички. Представете си дете в 10 клас, което все още няма собствен телефон. Или дете в 1 клас, което не знае кой бутон да натисне, за да се обади на баба си. Или дете на 5 години, което не е виждало какво видео за спомен може да заснеме телефонът на родителите му. Би било странно, нали? А когато децата говорят за любимото си детско или предаване, за любимата си игра, ако детето не може да се включи по никакъв начин в подобен разговор, то автоматично ще бъде отлъчено от връстниците си. Може да не е с лоши чувства и намерение, но ще се случи. Именно поради тези причини, за всичко идва и подходящото време.
Важно е да отбележа, че не говоря за прекалено ранно въвеждане на екраните като част от живота на децата, нито за това да им позволявате да стоят пред устройства в продължение на часове. Но за това по-натам в статията.
Както пише в началото, тази статия няма за цел да изброява вредите от екраните, а да даде отговорите на въпросите „кога“ и „как“ да се случват нещата така, че негативи за детето да няма. Да могат децата да извлекат само ползите. Затова няма да изброявам и други минуси на екранното време. Да, те са на лице при определени обстоятелства, но не са предмет на този текст.
Кога да започнете?
Тук отговорът не се свежда до едно универсално за всички деца време. Или поне не като възраст. Като етап на развитие обаче, да. Много е важно какви умения има детето и затова отговорът е строго индивидуален.
Ето кое е най-важното, което трябва да знаете:
Преди 2 годишна възраст не се препоръчва време пред екрани. Няма специалист, който да ви каже, че можете да оставите детето да гледа кратко детско на 1 годинка например. И аз няма да го направя. Но отново не зарази самата възраст, а заради уменията на детето. До 2 годишна възраст започва активното развитие на речта. Тя се появява още на една годинка под формата на малък брой съзнателни и целенасочени думи, а до 2 години прераства в прости и кратки изречения. Изключително важно е детето да започне да развива активния си речник преди да му бъде предлаган екран, независимо за колко време говорим като продължителност. Ако пък детето е на 3г. и все още не говори достатъчно добре за възрастта си, то тогава и за него не е изобщо препоръчително да се въвежда екранно време.
Освен да говори, детето трябва да може и да разбира определени прости ситуации. Не може ли това, как ще извлече полза от 5 минутно видео например? Може да искате да покажете на детето клипче с други деца и какво правят те, но не го ли разбира, полза за него няма да има. А ако няма полза, няма и смисъл от това екранно време, независимо, че е било кратко.
Уменията за имитация са не по-малко важни в този процес. Когато стоим пред екран, ние пасивно възприемаме всичко. Това ни се отразява като напрежение на мускулно ниво. Много по-ценно би било ако детето може да разиграе видяното или да пее и танцува заедно с героите на екрана. Така то няма да трупа това напрежение или просто ще го преработи впоследствие и ще осъзнае истински случилото се пред него.
Имитацията е важна и поради друга причина. Екраните само дават. Те ни засипват с информация и със сензорни преживявания – звуци, светлини. Ако детето не може да имитира, то може да има трудности с развитието на това свое умение след започне с екранно време от рано. В мозъка ни ние разполагаме с огледални неврони, които ни карат да повтаряме действията, думите и всичко останало, което виждаме у околните. Но това не е достатъчно, за да кажем, че имитацията е на лице. Тя се появява и в следствие на нейното поощрение – отделяме хормоните на щастието след като видим реакциите на другите в отговор на нашата имитация.
Казано с прости думи: майката прави физиономия, детето я имитира и майката се усмихва. Ето тази усмивка ни кара да продължим да развиваме уменията си. Екраните обаче не я дават. Те ни предоставят много усещания, но всичко е едностранно – дават, не искат нищо в замяна и не поощряват нашите действия. Затова е много важно детето вече да има изградени умения и навици, преди да му показваме функциите на екранните устройства.
Ако все пак трябва да дам един отговор за това кога е подходящото време да въведете екраните, то той би звучал така: колкото по-късно, толкова по-добре, но и без това да изключва детето от социалния му кръг. След 3 или 4 годишна възраст могат да се направят първите стъпки (и при условие, че има изброените умениия), но всичко би зависело и от средата на детето. Ако вашето дете е единственото сред връстниците си, което ще знае какво дават екраните, то и в този случай ползата не е голяма.
Как се въвежда екранно време?
Не мога да не отбележа важността на продължителността на времето пред екран. За всички би следвало да е ясно колко много се превъзбужда крехката нервна система на децата, колко нервни стават те, колко нарушават съня му всички устройства. Освен това дългото време пред екран препрограмира мозъка. Всяко филмче, видео и т.н. работи на принципа на прекалено много сменящи се кадри в секунда. Когато едно дете гледа дадено устройство в рамките на часове, то неговият мозък свиква да обравотва информацията много по-бързо, но и много по-повърхностно. Резултатът от всичко това е, че същото това дете впоследствие ще има трудности с други, по-бавни, монотонни и прости задачки от ежедневието си. Няма да има търпението да изслуша една приказка или история, защото тя не отговаря на честотите, с които то е свикнало да работи.
Затова, в началото едно от правилата е времето пред екран да е сведено до минимум. Можете да започнете с епизоди от кратки детски филмчета или документални филми, които траят 5 до 10 минути. Това време е напълно достатъчно за целия ден. В очите на детето това е цял нов свят, който носи куп емоции.
Но по-важен остава въпроса как за въведете това време, а не колко да бъде то. Детето ви може да гледа 20 минутно филмче и това време да е истински качествено и полезно за него, докато друго да гледа 5 мин. на ден и те да не му носят никакви ползи.
След като обясних за напрежението, което децата трупат, стоейки пред екран, логично е това, което ще прочетете сега. Започнете със съвместно прекарано време пред телевизора/телефона и т.н. (по-големите екрани са по-добрият избор като за начало). Говорете за това, което виждате, обсъждайте го, за да може детето ви наистина да разбере историята, фактите или поуката. Ако става въпрос за епизод от детско филмче, можете след това да го разиграете като ролева игра. Така детето ви ще се освободи от напрежението и ще осмисли видяното. Това е начинът, по който може да получи полза от времето пред екрана. Ако обаче оставите детето да гледа телевизия, за да можете вие да сготвите, тогава единственият урок, който детето получава е „не мога без мама/тати/компания, някой трябва да ме забавлява“. И така детето ще разчита и търси външните стимули, които да му осигуряват разнообразието и забавлението в още много други моменти от деня, вместо да използва въображението и уменията си.
Много е важно да проверите предварително качеството на съдържанието, което ще покажете на детето си. Ако е детско филмче – подходящо ли е за възрастта му, има ли страшни моменти, които ще го уплашат, има ли хубава поука?! Добра идея е да пускате такова видео съдържание, което да показва героите като реалистични фигури – например в детското за Дора има момиче и животни, с които децата могат да се свържат. Или поне да показват сходни за ежедневието на детето ситуации, с които то да успее да се свърже. Ако например детето ви посещава детска градина, едва ли би разбрало училищни моменти, свързани с учене и домашни.
Не забравяйте и личния пример, който давате на децата си. Ако първото нещо, което правите при влизане вкъщи е да пуснете телевизора, то и децата ви това ще започнат да търсят в един момент. Опитайте се да прекарвате повечето време в споделени занимания – независимо дали става въпрос за готвене и чистене или пък игри с децата... важното е да виждат как се наслаждавате на дните ви без постоянна нужда от външна стимулация. Когато взимате телефона, обяснявайте с каква цел го правите – да проверите прогнозата, да пишете на приятелка, да довършите работата си... Така децата ще знаят, че това устройство е важна и нужна част от живота ви, но носи ползи, а не само удоволствие.
И последно, но не най-малко важно е как поставяте граници. Позволявайки нещо трябва да сте говоти с ясни правила. Същото е като да играете на криеница. Не можете да започнете, без първо да сте определили кой ще се крие първи, къде ще се заплювате и т.н. Важно е да можете да отстоявате тези правила, но не със строгост, а с твърдост. Това е една доста обширна тема, но е важно да имате план, който да следвате във вашето семейство и да бъдете единни.
Ако имате трудности с поставянето на граници във възпитанието на децата по принцип, то тогава моят курс „Граници в дисциплината“ ще ви помогне и ще ви даде отговорите на много въпроси по темата.
Относно екранното време, заключнието от цялата тема е, че крайностите не са в полза за никого. Детето ви рано или късно ще опознае света и цялото му богатство от възможности. По-добре е обаче вие да го въведете в този свят по един подходящ за него и семейството ви начин, давайки му ценни уроци и примери.
Comments